ПРИКАЗКА ЗА ИЗЛЪГАНАТА МОМА

"Избирателят е като излъгана мома, която всеки ерген води в царевицата и после я зарязва. Време е да се събуди и да проумее, че той (избирателят) участва в лъжите, в които се съпреживява като жертва. Може да бъде лъган само този, който иска да го мамят."(Цв.Томов, социолог)

Ала, приказката ми днес не е за политиката. Приказката ми е за безкритичното ни отношение към обещанията, които получаваме. 

...
И така...Една мома тръгнала да строи...Пардон! – една мома тръгнала да се жени. Обикновено девойче била – хубаво, младо и доверчиво.

Внимавай, рекли ѝ патили хора, да не те прилъже некой селски хитрец и сетне да се жалиш. Слушала момата, слушала, плашела се. Не на един и на двама сладкодумни момци отказала и все вкъщи си седяла. Па си рекла накрая да не вземе тъй да си остане стара мома. Не може да е чак толкоз зле – събрала смелост тя и скоро пристанала на един снажен...строител. Като чучулига в полет, влюбила се тя напролет, кога строителите са най-сладкодумни. 

Харни приказки ѝ редил той за вечна вярност. Палат щял да ѝ вдигне за чудо и приказ. С китна градина и топла камина, а от стрехите мед и масло щели да капят. Тъй хубаво й говорел, а тя все в очите го гледала и цяла сияела. И дорде да се усети, онзи ѝ взел...там, каквото се взема...от неопитните девойки.

...

Скоро се заженили. И пак ѝ задуднали патилите хора, хубаво да помисли, бавно да реши – все пак чеиз давала! Ала, кога мома си тури некой на сърце, не мож‘ я запря. Взели се. По-конкретно да се изразим, тя какво вземала не знаела, ала чеиза – дала му.

... 

И така и инак да го речем, грижовен и отговорен бил момъкът. Цели два месеца все за палат ѝ говорел. По едно време се видял нещо претоварен и дал назад. Вярността му, казвал ѝ той, оставала все тъй безкрайна, ала с „тоз малък чеиз палат нямало да може да се вдигне“. Виж, къщичка, ако е – можело. Пак щяла да си има всичко – и стени и покрив, прозорчета и даже...онуй, как му беше името... ...ламинат. Момата рекла, че щом има ламинат и вярност, останалото са подробности. 

Речено-сторено. Вместо палат – къщичка с ламинат. А и нищо ѝ нямало на къщичката, от стрехите нали пак си капело. Е, не било мед и масло, ала криза е, то кое ли е наред...

...

Пък и какво повече може да иска една мома?! Нали момъкът – снажният, умен и сладкодумен Строител – верен ѝ останал. Не е забегнал, да го дириш по сокаците като некои други хайдуци, дето съседното село ги разправя по Интернетът. 

ОСТРОВНАТА ДЪРЖАВА НА БЪЛГАРСКАТА АРХИТЕКТУРА

Българската архитектура е архипелаг, състоящ се от три острова, изолирани един от друг сред мътната вода. От всеки един от островите се виждат останалите два, освен когато падне мъгла.

Първият остров се нарича „Намерение“ и там обитават предимно инвеститори. Вторият остров се казва „Идея“ и там архитекти се разхождат сред вечно цъфнали японски вишни. Третият остров носи името „Резултат“ – там всичко е в сив цвят, а местните обитатели са основно строители. Достъпът между островите е силно затруднен, защото архипелагът разполага с една-единствена лодка. 

Мостове липсват. Някой се е опитвал да направи мост, но го е зарязал, защото....както и да е. Така инвеститорите не разбират какви ги вършат архитектите на техния си остров. Архитектите не разбират какви ги вършат строителите. Строителите пък не разбират какви ги вършат архитектите. Често строителите хващат лодката и в късна доба, потайно, прескачат до острова на инвеститорите, за да вземат решенията, които заедно ги устройват. А архитектите се разхождат сред вечно цъфналите японски вишни и мечтаят за „съвършения“ инвеститор или строител, които ще ги разбират по-добре.

ПИЕСА ЗА МАЛКАТА СГРАДА

КОНЦЕПЦИЯ
В една къща трябва да се обмислят всички основни детайли, характерни и за многоетажната жилищна сграда, с тази разлика, че се отнасят за по-малка площ. На практика, проектантския хонорар се определя основно от площта. По този начин, задълбочената разработка на малка сграда е нерентабилна за проектантите. Липсата на  яснота за изпълнение и подробни и изчерпателни количествени сметки водят до нереалистични първоначални очаквания. В края на процеса се налага неизменния компромис с архитектурния детайл.

ГЛАВНИ ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
Инвеститорът, Архитектът, Строителят, Малката сграда

ВЪВЕДЕНИЕ
Имало едно време една малка сграда. Тя била така орисана, че колкото била по-малка, толкова по-грозна да е...

СХЕМА ЗА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
•ИНВЕСТИТОРЪТ – ИМПРОВИЗАТОР
След 2009-та инвеститори почти няма. Онези, които са останали, разполагат с малко пари и „нищо не разбират". В БГ-форумите намират отговори колко струва да се построи къща, как е правилно да се построи и колко пари ще струва проекта. След което, подготвени и запознати, те отиват при архитект или при архитектка. 
•АРХИТЕКТЪТ – ОПТИМИСТ
Българският архитект е вечно в ролята на догонващ и копиращ. След дипломирането си, повечето от архитектите се намират между две епохи: палеозойската УАСГ-реалност и актуалният примамлив свят от монитора. Мечтателите сред архитектите се надяват да измислят форма, за която никой още не се е сетил. Оптимистите желаят да проектират пасивни и екологични къщи. Реалистите четат как се строи и само се потискат излишно. Но пък тези са малцинство. Архитектът по дефиниция е оптимист и мечтател.
•СТРОИТЕЛЯТ – ЦЕНЗОР
Българският строител не копира, той има богат опит и ясни стереотипи. Обикновено, колкото по-малки обекти строи, толкова е по-неграмотен, но това са слухове. Строителите на малки сгради – като бойци на предния фронт – единствени виждат проблемите и са свикнали „сами да се борят“. Затова са утвърдили система, според която архитектите и техните проекти за еднофамилни сгради стават маловажни след излизане на строителното разрешение. Край на първо действие.

ЗАВРЪЗКА
Първа копка на Обекта. Всички са обнадеждени. Бюджетът изглежда  предостатъчен („в БГ-форума така пишеше“). Проектът изглежда изчерпателен („щом има разрешение за строеж“). Строителят изглежда надежден („и даде хубави цени“).

СХЕМА ЗА ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
•СТРОИТЕЛЯТ – ИМПРОВИЗАТОР
„Добре, че строителят е опитен“. Архитектът, сякаш нарочно, не дава достатъчна информация как проектът му да се осъществи. Оправдава се с липсата на време и средства за детайли и задълбочени разработки. Строителят „използва опита си“ и твори. Инвеститорът е доволен, че няма да се бави излишно.
•АРХИТЕКТЪТ – ПЕСИМИСТ 
При среща между архитект и строител за авторски надзор, архитектът обикновено получава снизходителна усмивка. Малко архитекти имат ясна представа колко пари струва онова, което са проектирали. Архитектът, вместо да е водеща фигура – ще, не ще – изпада в ролята на съгласяващ се със строителя. Примирява се поне сградата да се завърши, дори и първоначалната идея за нея да остане неосъществена. 
•ИНВЕСТИТОРЪТ – ЦЕНЗОР
В края на второ действие грубият строеж е привършил. Парите - също. Бюджетния лимит е пътеводна светлина. Детайли и подробности поначало няма в проекта, затова могат и да не се изпълняват стриктно. На въоръжение идват „големите ножици“.  Инвеститорът е доволен от уверението "абе, пак ще стане красиво".

ЕПИЛОГ
Малката сграда е стихиен резултат от събития – каквото се получи – но не и предварително предвидена цялост между намерение, проект и изпълнение. Куп съвсем нелоши първоначални идеи и като резултат – съответния им куп от постройки. 

ПОСЛАНИЕ (ОПРАВДАНИЕ)
Ех, ако инвеститорите у нас имаха нужната естетическа и строителна култура, ако имаха и достатъчно средства...колко хубави щяха да бъдат малките сгради тогава!